На 24 април в Стара Загора, а и в Раднево, Нова

...
На 24 април в Стара Загора, а и в Раднево, Нова
Коментари Харесай

Обреченост и омерзение за Маришкия басейн. А сметката за това ще платят пак гражданите

На 24 април в Стара Загора, а и в Раднево, Нова Загора, Гълъбово, Димитровград, Хасково и други селища, от които всяка заран потеглят рейсове с служащи към рудниците за въглища, изпитваха терзание дали мините ще платят заплатите. На 25 април парите бяха преведени.

„ Другия месец обаче не знаем по какъв начин ще е, имаме спрян пазар (затвори вторият максимален клиент на мините - частната Топлоелектрическа централа “КонтурГлобал Марица Изток 3 ”, б.а.), спрян е и рудник 3 ”, споделя за Дойче Веле Станимир Георгиев, ръководител на  съдружие “Миньори и енергетици ”, и предизвестява, че в случай че нямат заплати миньорите, неприятно им се написа в София. 

“Мини Марица Изток ” задлъжняват, споделиха работещи, удостовери го и служебният министър на енергетиката Владимир Малинов - по сметките си сдружението има 6 милиона лв., а за заплати са нужни над 27 милиона лв. месечно.
Какво решение вижда сдружението
Георгиев, както и останалите от сдружението отхвърлят да одобряват неизбежното затваряне на въглищната промишленост. Той е срещу предлагането на синдикатите страната да доплаща за възнагражденията на заетите, откакто приходите от добива на въглища и произвеждане на ток няма да стигат за покриване на сегашния им размер. Сдружението вижда бъдеще в съоръжения за хващане на въглероден диоксид, които централите в Маришкия басейн могат сами да финансират. “Една такава апаратура коства 680 милиона лв., което е по-малко от 850 милиона лв. за въглеродни квоти ”, споделя Станимир Георгиев на въпрос в действителност ли счита, че е действително да се случи.

Но на 25 април отиващият си 49-и парламент, по предложение на ГЕРБ-СДС, не обърна внимание на декларацията за инсталацията, импортирана от сдружението, а реши популистки въпроса със заплатите. Народно събрание гласоподава по 250 милиона лв. всяка година до 2028 година за “Мини Марица Изток ”, общо 1 милиард лв. средства на данъкоплатците. Официално - парите са за рекултивация на мините, само че единствено в случай че се прави от самото сдружение, не от частни компании или други подизпълнители. Служебният министър на енергетиката Владимир Малинов е постигнал единодушие със синдикатите за надзор върху изразходването на средствата.
Екологичните вреди ще бъдат страховити?
Стига, несъмнено, за тези средства да бъде получена нотификация от Европейската комисия (ЕК), защото на процедура са държавна помощ. Един синдикалист ги назова “глътка въздух ”, не и решение на проблемите. Според европейските правила и по силата на концесионния контракт на мините обаче парите за рекултивацията би трябвало да бъдат платени от самото сдружение на правилото “замърсителят заплаща ”. Но поради натиска за ниска цена на въглищата в последните десетина години в нея не е планувана съставния елемент за рекултивация и по тази причина тази активност е на кота нула. От 240 кв. км терени, 47 кв. км са рекултивирани, а процесът е подложен на критика поради липса на бистрота. Ако парите се изядат само за заплати и няма надзор върху качеството на свършеното, екологичните вреди ще са страховити.

От Министерството на енергетиката (МЕ) обясниха за Дойче Веле, че отпущането на средствата се постанова поради понижените доходи от добива на въглища, което прави невероятно възобновяване на терените. От общо 2,9 милиарда лв., планувани от Фонда за обективен преход за трите въглищни региона - Стара Загора, Кюстендил и Перник, 10% или към 201 милиона лв. също са планувани за възобновяване на природата. 176 милиона от тези средства са за регион Стара Загора. Само че нито един от трите региона по този начин и не е получил и лев по утвърдените през декември териториални проекти, тъй като България не е изпълнила отговорностите си по Зелената договорка. Основните аргументи са липса на енергийна тактика и визия какво ще се случва с енергетиката, следващи избори, а значи и вулканичен популизъм и затапване на промени, отсрочване на разпоредбите за конкурентен пазар на ток.
Отлагане, отсрочване, отлагане…
Нито едно държавно управление, управлявало в последните десетина години, не е почтено за ориста на миньорите и енергетиците в Маришкия басейн и несигурността, в която живеят те и фамилиите им. Редовните и служебни кабинети бягаха от отговорност, с което обрекоха на неопределеност хиляди хора. Те пък им отвръщат с митинги - и отвращение. А несигурността отблъсква вложители и смъква цените на недвижимите парцели.

На въпроси на Дойче Веле от Министерството на енергетиката дадоха отговор, че към 26 април т.г. в “Мини Марица Изток ” работят към 6000 души, петима са в пенсионна възраст, а в околните две години следва да се пенсионират 332 души. В Топлоелектрическа централа “Марица Изток 2 ”, чиято мощ е 1620 MW, заетите са към 2000, “дружеството няма трудови правни отношения с служащи и чиновници, придобили право на пенсия за застрахователен стаж и възраст ”, а до края на годината 135 ще придобият право на пенсия. Пред Дъждовни води работещи в мините споделиха, че техни сътрудници към този момент се пенсионират, въпреки и без нужната възраст, защото неяснотата и несигурността какво ще се случи в околните 4-5 години ги плаши. В ТЕЦ-а, където има подписан групов трудов контракт, при пенсиониране работещите получават до 9 брутни заплати според от стажа, само че за мините подобен не е подписан.

Но първите съкратени енергетици са от частната Топлоелектрическа централа “КонтурГлобал Марица Изток 3 ” с потенциал 908 MW, която спря работа от 20 февруари поради приключване на дълготрайния си контракт с НЕК за изкупуване на ток по закрепени цени. Предвижда се тези близо една трета - 160 от общо 450 заети, да получат компенсации от 6 до 10 брутни заплати през май. Когато на трудовия пазар в района и прилежащите му общини излязат и други, няма да е елементарно, а със затихването на въглищната промишленост ще намалее и икономическата интензивност.
Перспектива за засегнатите?
Накъде оттук насетне не е елементарен въпрос за хора към петдесетте. Младите хора не се задържат в мините, където работата е тежка, множеството работещи там са отдавна. Общият брой на заетите във въглищната промишленост в регион Стара Загора надвишава 10 000, а двойно повече ще бъдат засегнатите. Рязка смяна на житейските проекти може да звучи лечебно и жизнеутвърждаващо на семинар, само че българската действителност е по-сурова. Една част от хората ще останат на работа за още няколко години, останалите ще търсят опция отвън въглищата, а може би и отвън регион Стара Загора.

Енергийни специалисти считат, че освободените от въглищната промишленост могат да работят по построяването на новите нуклеарни блокове на площадката на АЕЦ “Козлодуй ”. За този план обаче нито е ясна финансовата скица, нито по какъв начин инфраструктурата на Северозапада ще поеме няколко хиляди служащи.

Пред Дойче Веле кметът на Стара Загора Живко Тодоров, който ръководи четвърти мандат, съобщи, че за разлика от Гърция, да вземем за пример, в България властта бяга от уговорката да предложи действителна опция на заетите във въглищната промишленост. В териториалните проекти за въглищните региони (изработени в Министерство на регионалното развитие и МЕ, б.а.) мъчно се вижда такава, споделя Тодоров, който показва, че те са със подозрително качество, има много оферти за слънчеви паркове, които не основават работни места, а дребният и междинен бизнес не е задоволително показан в тях. 

Например “Мини Марица Изток ” са включени с пет плана в териториалния проект на Стара Загора, които ще обезпечат общо 750 работни места. Най-големият от тях е за 130 милиона лв. - фотоволтаичен парк с мощ до 100 MW и системи за предпазване на електрическа енергия с акумулаторни акумулатори 30 MWh. Опасенията на Живко Тодоров са, че общини като Раднево и Гълъбово, съвсем напълно подвластни от въглищната промишленост, ще бъдат най-засегнати. “Нямаше почтено отношение от ръководещите, които се крият от казуса и не гледат дълготрайно ”, декларира кметът на Стара Загора. Според него вместо да бъдат мост сред европейските институции и българските жители, “политиците водят политика, която основава евроскептицизъм ”.  
Лобизъм - и следена енергетика
За казуса с въглищната промишленост, отрицателните ѝ здравни резултати, „ зелените “ цели на ЕС и повишаването на въглеродните квоти, които вършат тока ѝ непродаваем, третият кабинет на Бойко Борисов беше наясно. Но не постави старания през 2018-2019 година да изиска от Европейската комисия да утвърди механизъм за възнаграждение на потенциал, откакто Европарламентът одобри разпоредбите, забраняващи на въглищните Топлоелектрическа централа да получават държавна помощ от 2025 година нататък.

Договори за потенциал, утвърдени от Европейска комисия, имаха алтернатива за дерогация единствено до края на 2019 година Дали заради претовареност с уговарянето на газопровода “Турски/Балкански поток ” или заради надолнище към “студения запас ”, където търговете се печелят от централите на Ахмед Доган, Христо Ковачки и от държавната “Марица Изток 2 ”, държавното управление на Борисов не се възползва от този пазарен механизъм. Нещо повече - макар че беше наясно, че ТЕЦ-овете си отиват, разгласи, че залага на дълготрайното им потребление и по този начин и не сложи дата в черновата на Плана за възобновяване и резистентност (ПВУ), който остави.

Следващите след Борисов също продължиха с двуличието. През септември 2021 година, преди да оповестят, че се впускат в политиката, двамата служебни министри Кирил Петков и Асен Василев отидоха на среща с миньори и енергетици в района. “Маришкият басейн дава към 40% от електрическата енергия на страната и това са наши 40%. Те не са с вносна суровина. Много е значимо да си останат тези 40% наши ”, сподели тогава Василев. Сега, три години по-късно, преди нова предизборна акция, той е на друго мнение: “Хората в мините биват лъгани, че във въглищата има бъдеще. Истината е, че с въглища повече не може да се работи ”.
Отлагането на промените ще коства скъпо на всички
А до момента в който Народното събрание гласоподава 1 милиард за въглищата и отсрочи с година либерализацията на пазара, която постоянното държавно управление по този начин и не беше подготвило, Европейска комисия за повторно върна на България за корекция проекта ѝ “Енергетика и климат ”. Заради забавянето му Европейска комисия стартира наказателна процедура срещу България в края на м.г. Основната рецензия е обвързвана с неналичието на изясненост по какъв начин ще се реализира понижаване на излъчванията с минимум 55% до 2030 година, а това значи явен график за прекъсване на въглищната промишленост. Но ръководещите се боят да заложат съответни стадии, което значи понижаване на мощностите и надлежно редуциране на хора.

Отлагането на промените в енергетиката блокира 1,2 милиарда евро от Фонда за обективен преход за трите въглищни района. Тази несвършена работа плюс още четири неприети закона стопира и втория транш по ПВУ от 700 млн. евро. А ако Европейска комисия откаже да “завери ” гласуваните от 49-ото Народно събрание милиони за “Мини Марица Изток ”, за провинен отново ще бъде посочен Брюксел.

Накрая отново жителите ще платят сметката.

Този коментар показва персоналното мнение на авторката и може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дъждовни води като цяло.

Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР